Софийското село Априлово е едно от най-известните за цялата област. На негова територия живее доста голяма част от етническата ромска група, като тази тенденция е характерна и за още две населени съседни места. Те пак са села и техните имена са Лесново и Белополци. В източния край на Софийското поле, селото се намира само на 30 км дистанция от столицата София. Всъщност това са последните разклонения в западна посока на известната българска планина Средна гора. А в административно отношение населеното място принадлежи на община Горна Малина. Близкото разстояние до София неизбежно е свързало историята на селото с българската столица. Още преди много години теглените от волове и коне каруци пътуват от едното до другото място за няколко часа. В по-късно време колоездачите успяват да преминат целия път само за около час. Средната надморска височина от 600 метра е определящ за характера на селото, който е полупланински и равнинен.
Няколко на брой могили от тракийски тип отстоят на близко разстояние до Априлово. Градището е най-известният монумент, като площта му е равна и заема шест декара място. Селище и основи на крепост биват разкрити по тези места при направата на археологически разкопки и проучвания. Оброчни плочки от трети век също има по тези места, както и монети от римската епоха и по-точно от годините на третото столетие. Такива плочки има и на Бабата, където между другото се намират и изображения на Тракийския конник върху плочките. Мало село пък е старо българско село, което се намира от днешното населено място на само два километра. Село Мили е името, с което го срещаме в редица писмени документи и свидетелства още от времето на Второто българско царство. Четири процента данък в натура са принудени да плащат хората по време на турското робство, а името му се среща за пръв път в османски регистри през 1576-та година. Може да се каже, че западното населено място сега е разположено върху старата територия на Мало село,което по време на робството основно се изхранва със скотовъдство. А на място, наречено Воловарово, се заселват много от хората, подгонени от набезите на поробителите.
Близостта на магистрлите Тракия и Хемус обуславят удобното придвижване с автомобил през Априлово. Тъй като летните валежи като количество са сравнително малко, това понякога пречи на отглеждането на насаждения. Духат ветрове предимно от източна и западна посока, а един такъв вятър е наричан от местните жители Кривището. Културите от типа зърнени и зеленчуците са основните култури, отглеждани по тези места още от най-дълбока древност. Дере с вода преди години се намирало в западния край на селото. А в привечерните часове край единствената чешма редовно се събират необвързаните с брак млади мъже и жени. Навода, изписано заедно, е един от най-добре запомнените ритуали на местните жители. В годините на чувствително безводие от ранни зори до чешмата се извиват дълги опашки. Въпреки че от Бабата извира вода, през лятото тя почти пресъхва. Орли, ястреби и соколи има в околностите, където има доста широколистни гори. Сред отглежданите домашни животни има волове, крави и коне.
